установен

Речник на българския език

1. установѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • остановен
  • останувен
  • остъновен
  • остънувен
  • устанувен
  • устъновен
  • устънувен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ус-та-но-вен
непълен член ус-та-но-ве-ния
пълен член ус-та-но-ве-ни-ят
ж. р. ус-та-но-ве-на
членувано ус-та-но-ве-на-та
ср. р. ус-та-но-ве-но
членувано ус-та-но-ве-но-то
мн. ч. ус-та-но-ве-ни
членувано ус-та-но-ве-ни-те

2. установен — мин. страд. прич. м. р.

установен е производна форма на установя (мин. страд. прич. м. р.).