типов

Речник на българския език

тѝпов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тѝпова, тѝпово, мн. тѝпови, прил.
1. Който е образец на даден тип (в 1 знач.). Типов договор.
2. Който съответства на даден образец. Типов проект.

Грешни изписвания (3)

  • типув
  • типоф
  • типуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ти-пов
непълен член ти-по-вия
пълен член ти-по-ви-ят
ж. р. ти-по-ва
членувано ти-по-ва-та
ср. р. ти-по-во
членувано ти-по-во-то
мн. ч. ти-по-ви
членувано ти-по-ви-те