общоприет

Речник на българския език

общоприѐт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

общоприѐта, общоприѐто, мн. общоприѐти, прил. Който е приет от всички; установен. Общоприета норма.

Грешни изписвания (15)

  • обштопреет
  • обштоприет
  • обштупреет
  • обштуприет
  • общопреет
  • общупреет
  • общуприет
  • убштопреет
  • убштоприет
  • убштупреет
  • убштуприет
  • убщопреет
  • убщоприет
  • убщупреет
  • убщуприет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-щоп-ри-ет
непълен член об-щоп-ри-е-тия
пълен член об-щоп-ри-е-ти-ят
ж. р. об-щоп-ри-е-та
членувано об-щоп-ри-е-та-та
ср. р. об-щоп-ри-е-то
членувано об-щоп-ри-е-то-то
мн. ч. об-щоп-ри-е-ти
членувано об-щоп-ри-е-ти-те