мода

Речник на българския език

1. мо̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мо̀ди, ж. Съвкупност от привички, предпочитания и вкусове за формите на предметите от бита и за облеклото, които господстват през определен период. Нова мода. Висша мода.
прил. мо̀ден, мо̀дна, мо̀дно, мн. мо̀дни. Модно ревю. Моден дизайн.
Модна къща. — Място, където се създават, изработват и продават нови модели.

Грешни изписвания (1)

  • модъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-да
членувано мо-да-та
мн.ч. мо-ди
членувано мо-ди-те
звателна форма

2. мода — ед. ч. непълен член

мода е производна форма на мод (ед. ч. непълен член).

3. мода — бройна форма

мода е производна форма на мод (бройна форма).