обичай

1. обича̀й — съществително име, мъжки род (тип 32)

Значение

обича̀ят, обича̀я, мн. обича̀и, (два) обича̀я, м.
1. Общоприет ред, традиционно установени правила на обществено поведение. Коледни обичаи. Посрещнаха го с хляб и сол според обичая.
2. Навик, привичка. Имам обичай да седя със скръстени ръце.

Синоними

Грешни изписвания (3)

обечай
убечай
убичай

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		оби-чай
	непълен член	оби-чая
	пълен член	оби-ча-ят
мн.ч.		оби-чаи
мн.ч.	членувано	оби-ча-и-те
бройна форма		оби-чая
звателна форма		—

2. обичай — повелително наклонение, ед. ч.

обичай е производна форма на обичам (повелително наклонение, ед. ч.).