1.
пра̀ктика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. пра̀ктики, ж. 1. Приложение на теоретически познания. Да обвържем теорията с практиката.
2. Натрупани умения и опит в определена професия или дейност. Дългогодишна практика. Съдебна практика.
3. Част от образователния процес, в която се прилагат теоретичните познания в конкретна обстановка. Държавна практика.
4. Работа по определен начин. Частна практика.
прил. практѝчески, практѝческа, практѝческо, мн. практѝчески.
2. Натрупани умения и опит в определена професия или дейност. Дългогодишна практика. Съдебна практика.
3. Част от образователния процес, в която се прилагат теоретичните познания в конкретна обстановка. Държавна практика.
4. Работа по определен начин. Частна практика.
прил. практѝчески, практѝческа, практѝческо, мн. практѝчески.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- практека
- практекъ
- практикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | прак-ти-ка | |
|---|---|---|
| членувано | прак-ти-ка-та | |
| мн.ч. | прак-ти-ки | |
| членувано | прак-ти-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2. практика — ед. ч. непълен член
практика е производна форма на практик (ед. ч. непълен член).