практик

Речник на българския език

практѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. практѝци, м. Човек, който е добил знания, умения от практиката, а не на теория.

Грешни изписвания (1)

  • пръктик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прак-тик
непълен член прак-ти-ка
пълен член прак-ти-кът
мн.ч. прак-ти-ци
членувано прак-ти-ци-те
бройна форма прак-ти-ци
звателна форма прак-ти-ко