реалност

Речник на българския език

реа̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

реалността, мн. реалности, ж.
1. Действителност. Съвременна реалност.
2. Действително съществуващо нещо — предмет, явление и др. Реалностите на живота.

Грешни изписвания (7)

  • реалнуст
  • риалност
  • риалнуст
  • реалнос
  • реалнус
  • риалнос
  • риалнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ал-ност
членувано ре-ал-ност-та
мн.ч. ре-ал-нос-ти
членувано ре-ал-нос-ти-те
звателна форма