рутина

Речник на българския език

1. рутѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и рутина ж., само ед.
1. Опитност, обиграност. Добих рутина.
2. Шаблон, консерватизъм, догматичност.прил. рутинен, рутинна, рутинно, мн. рутинни. (във 2 знач. ).

Грешни изписвания (3)

  • ротина
  • ротинъ
  • рутинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-ти-на
членувано ру-ти-на-та
мн.ч. ру-ти-ни
членувано ру-ти-ни-те
звателна форма

2. рутина — ед. ч. непълен член

рутина е производна форма на рутин (ед. ч. непълен член).

3. рутина — бройна форма

рутина е производна форма на рутин (бройна форма).