рутинен

Речник на българския език

рутѝнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Шаблонен, бавен, със стари навици.

Грешни изписвания (3)

  • ротинен
  • ротинин
  • рутинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ру-ти-нен
непълен член ру-тин-ния
пълен член ру-тин-ни-ят
ж. р. ру-тин-на
членувано ру-тин-на-та
ср. р. ру-тин-но
членувано ру-тин-но-то
мн. ч. ру-тин-ни
членувано ру-тин-ни-те