еднообразие

Речник на българския език

еднообра̀зие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • едноубразие
  • еднуобразие
  • еднуубразие
  • иднообразие
  • идноубразие
  • иднуобразие
  • иднуубразие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-но-об-ра-зие
членувано ед-но-об-ра-зи-е-то
мн.ч. ед-но-об-ра-зия
членувано ед-но-об-ра-зи-я-та