монотонност

Речник на българския език

моното̀нност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • монотоннос
  • монотоннус
  • монотонос
  • монотонус
  • монутоннос
  • монутоннус
  • монутонос
  • монутонус
  • мунотоннос
  • мунотоннус
  • мунотонос
  • мунотонус
  • мунутоннос
  • мунутоннус
  • мунутонос
  • мунутонус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-но-тон-ност
членувано мо-но-тон-ност-та
мн.ч. мо-но-тон-нос-ти
членувано мо-но-тон-нос-ти-те
звателна форма