отегчителност

Речник на българския език

отегчѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • отегчителнуст
  • отегчитилност
  • отегчитилнуст
  • отигчителност
  • отигчителнуст
  • отигчитилност
  • отигчитилнуст
  • утегчителност
  • утегчителнуст
  • утегчитилност
  • утегчитилнуст
  • утигчителност
  • утигчителнуст
  • утигчитилност
  • утигчитилнуст
  • отегчителнос
  • отегчителнус
  • отегчитилнос
  • отегчитилнус
  • отигчителнос
  • отигчителнус
  • отигчитилнос
  • отигчитилнус
  • утегчителнос
  • утегчителнус
  • утегчитилнос
  • утегчитилнус
  • утигчителнос
  • утигчителнус
  • утигчитилнос
  • утигчитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. отег-чи-тел-ност
членувано отег-чи-тел-ност-та
мн.ч. отег-чи-тел-нос-ти
членувано отег-чи-тел-нос-ти-те
звателна форма