отегчение

Речник на българския език

отегчѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Чувство на тягост, досада, неудоволствие.

Грешни изписвания (3)

  • отигчение
  • утегчение
  • утигчение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. отег-че-ние
членувано отег-че-ни-е-то
мн.ч. отег-че-ния
членувано отег-че-ни-я-та