съклет

Речник на българския език

съклѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Мъка, притеснение, досада. Хваща ме съклетът от чакане.

Грешни изписвания (1)

  • саклет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сък-лет
непълен член сък-ле-та
пълен член сък-ле-тът
мн.ч. сък-ле-ти
членувано сък-ле-ти-те
бройна форма сък-ле-та
звателна форма