притеснение

Речник на българския език

притеснѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., обикн. ед. Качество, състояние на притеснен и на притеснителен. Изпитвам притеснение.

Грешни изписвания (3)

  • претеснение
  • претиснение
  • притиснение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-тес-не-ние
членувано при-тес-не-ни-е-то
мн.ч. при-тес-не-ния
членувано при-тес-не-ни-я-та