нужда

Речник на българския език

1. ну̀жда — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ну̀жди, ж.
1. Потребност, необходимост. Имам нужда от помощ. Духовни нужди.
2. Бедност, недостиг. Израсъл в нужда.
• Голяма нужда. — Отделяне на изпражнения.
• Малка нужда. — Отделяне на урина.
• Ходя по нужда. — Отделям изпражнения или урина.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • нуждъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нуж-да
членувано нуж-да-та
мн.ч. нуж-ди
членувано нуж-ди-те
звателна форма —

2. нужда — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нужда е производна форма на нуждая се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нужда — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нужда е производна форма на нуждая се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки