нищета

Речник на българския език

нищета̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Бедност, сиромашия. Живее в нищета.

Грешни изписвания (15)

  • нештета
  • нештетъ
  • нештита
  • нештитъ
  • нещета
  • нещетъ
  • нещита
  • нещитъ
  • ништета
  • ништетъ
  • ништита
  • ништитъ
  • нищетъ
  • нищита
  • нищитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ни-ще-та
членувано ни-ще-та-та
мн.ч. ни-ще-ти
членувано ни-ще-ти-те
звателна форма