мизерия

Речник на българския език

мизѐрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. мизѐрии, ж.
1. Само ед. Крайна бедност, немотия.
2. Разг. Низка, нечестна, подла постъпка. Той пак ще направи някоя мизерия.

Грешни изписвания (11)

  • мезереа
  • мезереъ
  • мезерея
  • мезериа
  • мезериъ
  • мезерия
  • мизереа
  • мизереъ
  • мизерея
  • мизериа
  • мизериъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-зе-рия
членувано ми-зе-ри-я-та
мн.ч. ми-зе-рии
членувано ми-зе-ри-и-те
звателна форма