причѝна
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. причини, ж.
1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара.
2. Основание, предлог за действие. Имам уважителна причина. Няма причина.прил. причинен, причинна, причинно, мн. причинни. Причинна зависимост.
• По причина на (някого или нещо). — Вследствие на, поради; по вина на някого или нещо. И всичко това е по причина на Вашето необективно отношение.
1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара.
2. Основание, предлог за действие. Имам уважителна причина. Няма причина.прил. причинен, причинна, причинно, мн. причинни. Причинна зависимост.
• По причина на (някого или нещо). — Вследствие на, поради; по вина на някого или нещо. И всичко това е по причина на Вашето необективно отношение.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- пречина
- пречинъ
- причинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-чи-на | |
|---|---|---|
| членувано | при-чи-на-та | |
| мн.ч. | при-чи-ни | |
| членувано | при-чи-ни-те | |
| звателна форма | — | |