подтик

Речник на българския език

по̀дтик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. по̀дтици (два) по̀дтика, м. Причина за задействането на човек; подбуда, импулс.

Грешни изписвания (1)

  • подтек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-тик
непълен член под-ти-ка
пълен член под-ти-кът
мн.ч. под-ти-ци
членувано под-ти-ци-те
бройна форма под-ти-ка
звателна форма