насърчение

Речник на българския език

насърчѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. насърчѐния, ср. Дейност на насърчител.

Грешни изписвания (3)

  • насарчение
  • нъсарчение
  • нъсърчение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-сър-че-ние
членувано на-сър-че-ни-е-то
мн.ч. на-сър-че-ния
членувано на-сър-че-ни-я-та