ратифициране

Речник на българския език

ратифициране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ти-фи-ци-ра-не
членувано ра-ти-фи-ци-ра-не-то
мн.ч. ра-ти-фи-ци-ра-ния
членувано ра-ти-фи-ци-ра-ни-я-та