ратификация

Речник на българския език

ратифика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ратификации, ж. Окончателно утвърждаване на международен договор, подписан от упълномощени лица, от правителствата, парламента на съответните страни.

Грешни изписвания (47)

  • ратификациъ
  • ратефекацеа
  • ратефекацеъ
  • ратефекацея
  • ратефекациа
  • ратефекациъ
  • ратефекация
  • ратефикацеа
  • ратефикацеъ
  • ратефикацея
  • ратефикациа
  • ратефикациъ
  • ратефикация
  • ратифекацеа
  • ратифекацеъ
  • ратифекацея
  • ратифекациа
  • ратифекациъ
  • ратифекация
  • ратификацеа
  • ратификацеъ
  • ратификацея
  • ратификациа
  • рътефекацеа
  • рътефекацеъ
  • рътефекацея
  • рътефекациа
  • рътефекациъ
  • рътефекация
  • рътефикацеа
  • рътефикацеъ
  • рътефикацея
  • рътефикациа
  • рътефикациъ
  • рътефикация
  • рътифекацеа
  • рътифекацеъ
  • рътифекацея
  • рътифекациа
  • рътифекациъ
  • рътифекация
  • рътификацеа
  • рътификацеъ
  • рътификацея
  • рътификациа
  • рътификациъ
  • рътификация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ти-фи-ка-ция
членувано ра-ти-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. ра-ти-фи-ка-ции
членувано ра-ти-фи-ка-ци-и-те
звателна форма