санкция

Речник на българския език

са̀нкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. санкции, ж.
1. Спец. В правото — част от правната норма, включваща правните последици при нарушаването и.
2. Мерки против нарушителя на закон, договор, съглашение. Строги санкции. Налагам санкции. Икономически санкции на държава.
3. Потвърждаване на решение от по-висша инстанция.

Грешни изписвания (5)

  • санкциъ
  • санкцеа
  • санкцеъ
  • санкцея
  • санкциа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сан-к-ция
членувано сан-к-ци-я-та
мн.ч. сан-к-ции
членувано сан-к-ци-и-те
звателна форма