потвърждение

Речник на българския език

потвърждѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. потвърждѐния, ср.
1. Доказателство. Получавам потвърждение на хипотезата.
2. Узаконяване, утвърждаване. Неофициално потвърждение на слуха.

Грешни изписвания (3)

  • потварждение
  • путварждение
  • путвърждение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пот-вър-ж-де-ние
членувано пот-вър-ж-де-ни-е-то
мн.ч. пот-вър-ж-де-ния
членувано пот-вър-ж-де-ни-я-та