утвърждение

Речник на българския език

утвърждѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. утвърждѐния, ср. Одобрение, съгласие.

Грешни изписвания (3)

  • отварждение
  • отвърждение
  • утварждение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ут-вър-ж-де-ние
членувано ут-вър-ж-де-ни-е-то
мн.ч. ут-вър-ж-де-ния
членувано ут-вър-ж-де-ни-я-та