удостоверяване

Речник на българския език

удостоверя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • одостоверяване
  • одостоверявъне
  • одостовиряване
  • одостовирявъне
  • одостуверяване
  • одостуверявъне
  • одостувиряване
  • одостувирявъне
  • одустоверяване
  • одустоверявъне
  • одустовиряване
  • одустовирявъне
  • одустуверяване
  • одустуверявъне
  • одустувиряване
  • одустувирявъне
  • удостоверявъне
  • удостовиряване
  • удостовирявъне
  • удостуверяване
  • удостуверявъне
  • удостувиряване
  • удостувирявъне
  • удустоверяване
  • удустоверявъне
  • удустовиряване
  • удустовирявъне
  • удустуверяване
  • удустуверявъне
  • удустувиряване
  • удустувирявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удос-то-ве-ря-ва-не
членувано удос-то-ве-ря-ва-не-то
мн.ч. удос-то-ве-ря-ва-ния
членувано удос-то-ве-ря-ва-ни-я-та