заверяване

Речник на българския език

заверя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • заверявъне
  • завиряване
  • завирявъне
  • зъверяване
  • зъверявъне
  • зъвиряване
  • зъвирявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ве-ря-ва-не
членувано за-ве-ря-ва-не-то
мн.ч. за-ве-ря-ва-ния
членувано за-ве-ря-ва-ни-я-та