удостоверявам

Речник на българския език

удостоверя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

удостоверя̀ваш, несв. и удостоверя̀, св. Свидетелствам, доказвам, показвам. Документът удостоверява образованието. Свидетелите удостовериха деянието.
същ. удостоверя̀ване, ср.

Грешни изписвания (31)

  • одостоверявам
  • одостоверявъм
  • одостовирявам
  • одостовирявъм
  • одостуверявам
  • одостуверявъм
  • одостувирявам
  • одостувирявъм
  • одустоверявам
  • одустоверявъм
  • одустовирявам
  • одустовирявъм
  • одустуверявам
  • одустуверявъм
  • одустувирявам
  • одустувирявъм
  • удостоверявъм
  • удостовирявам
  • удостовирявъм
  • удостуверявам
  • удостуверявъм
  • удостувирявам
  • удостувирявъм
  • удустоверявам
  • удустоверявъм
  • удустовирявам
  • удустовирявъм
  • удустуверявам
  • удустуверявъм
  • удустувирявам
  • удустувирявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице удос-то-ве-ря-вам удос-то-ве-ря-ва-ме
2 лице удос-то-ве-ря-ваш удос-то-ве-ря-ва-те
3 лице удос-то-ве-ря-ва удос-то-ве-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице удос-то-ве-ря-вах удос-то-ве-ря-вах-ме
2 лице удос-то-ве-ря-ва удос-то-ве-ря-вах-те
3 лице удос-то-ве-ря-ва удос-то-ве-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице удос-то-ве-ря-вах удос-то-ве-ря-вах-ме
2 лице удос-то-ве-ря-ва-ше удос-то-ве-ря-вах-те
3 лице удос-то-ве-ря-ва-ше удос-то-ве-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удостоверявал съм удостоверявала съм удостоверявало съм удостоверявали сме
2 лице удостоверявал си удостоверявала си удостоверявало си удостоверявали сте
3 лице удостоверявал е удостоверявала е удостоверявало е удостоверявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях удостоверявал бях удостоверявала бях удостоверявало бяхме удостоверявали
2 лице беше удостоверявал беше удостоверявала беше удостоверявало бяхте удостоверявали
3 лице беше удостоверявал беше удостоверявала беше удостоверявало бяха удостоверявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще удостоверявам ще удостоверяваме
2 лице ще удостоверяваш ще удостоверявате
3 лице ще удостоверява ще удостоверяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм удостоверявал ще съм удостоверявала ще съм удостоверявало ще сме удостоверявали
2 лице ще си удостоверявал ще си удостоверявала ще си удостоверявало ще сте удостоверявали
3 лице ще е удостоверявал ще е удостоверявала ще е удостоверявало ще са удостоверявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да удостоверявам щяхме да удостоверяваме
2 лице щеше да удостоверяваш щяхте да удостоверявате
3 лице щеше да удостоверява щяха да удостоверяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм удостоверявал щях да съм удостоверявала щях да съм удостоверявало щяхме да сме удостоверявали
2 лице щеше да си удостоверявал щеше да си удостоверявала щеше да си удостоверявало щяхте да сте удостоверявали
3 лице щеше да е удостоверявал щеше да е удостоверявала щеше да е удостоверявало щяха да са удостоверявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удостоверявал съм удостоверявала съм удостоверявало съм удостоверявали сме
2 лице удостоверявал си удостоверявала си удостоверявало си удостоверявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удостоверявал съм удостоверявала съм удостоверявало съм удостоверявали сме
2 лице удостоверявал си удостоверявала си удостоверявало си удостоверявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм удостоверявал била съм удостоверявала било съм удостоверявало били сме удостоверявали
2 лице бил си удостоверявал била си удостоверявала било си удостоверявало били сте удостоверявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да удостоверявам щяла съм да удостоверявам щяло съм да удостоверявам щели сме да удостоверяваме
2 лице щял си да удостоверяваш щяла си да удостоверяваш щяло си да удостоверяваш щели сте да удостоверявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм удостоверявал щяла съм да съм удостоверявала щяло съм да съм удостоверявало щели сме да сме удостоверявали
2 лице щял си да си удостоверявал щяла си да си удостоверявала щяло си да си удостоверявало щели сте да сте удостоверявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих удостоверявал бих удостоверявала бих удостоверявало бихме удостоверявали
2 лице би удостоверявал би удостоверявала би удостоверявало бихте удостоверявали
3 лице би удостоверявал би удостоверявала би удостоверявало биха удостоверявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
удос-то-ве-ря-вай удос-то-ве-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род удос-то-ве-ря-ван
непълен член удос-то-ве-ря-ва-ния
пълен член удос-то-ве-ря-ва-ни-ят
женски род удос-то-ве-ря-ва-на
членувано удос-то-ве-ря-ва-на-та
среден род удос-то-ве-ря-ва-но
членувано удос-то-ве-ря-ва-но-то
множествено число удос-то-ве-ря-ва-ни
членувано удос-то-ве-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род удос-то-ве-ря-вал
непълен член удос-то-ве-ря-ва-лия
пълен член удос-то-ве-ря-ва-ли-ят
женски род удос-то-ве-ря-ва-ла
членувано удос-то-ве-ря-ва-ла-та
среден род удос-то-ве-ря-ва-ло
членувано удос-то-ве-ря-ва-ло-то
множествено число удос-то-ве-ря-ва-ли
членувано удос-то-ве-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род удос-то-ве-ря-вал
женски род удос-то-ве-ря-ва-ла
среден род удос-то-ве-ря-ва-ло
множествено число удос-то-ве-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род удос-то-ве-ря-ващ
непълен член удос-то-ве-ря-ва-щия
пълен член удос-то-ве-ря-ва-щи-ят
женски род удос-то-ве-ря-ва-ща
членувано удос-то-ве-ря-ва-ща-та
среден род удос-то-ве-ря-ва-що
членувано удос-то-ве-ря-ва-що-то
множествено число удос-то-ве-ря-ва-щи
членувано удос-то-ве-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

удос-то-ве-ря-вай-ки