уверявам

Речник на българския език

уверя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

уверя̀ваш, несв. и уверя̀, св.; Кого. Карам някого да повярва в нещо; убеждавам, увещавам. Уверявам го в чувствата си. Увери я, че с тази рокля е най-хубава.
уверявам се/уверя се. — Започвам да вярвам в нещо; убеждавам се, ставам сигурен. Увери се, че той наистина е честен с нея. Уверих се, че има по-важни неща от изпитите.

Грешни изписвания (7)

  • оверявам
  • оверявъм
  • овирявам
  • овирявъм
  • уверявъм
  • увирявам
  • увирявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уве-ря-вам уве-ря-ва-ме
2 лице уве-ря-ваш уве-ря-ва-те
3 лице уве-ря-ва уве-ря-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уве-ря-вах уве-ря-вах-ме
2 лице уве-ря-ва уве-ря-вах-те
3 лице уве-ря-ва уве-ря-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уве-ря-вах уве-ря-вах-ме
2 лице уве-ря-ва-ше уве-ря-вах-те
3 лице уве-ря-ва-ше уве-ря-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уверявал съм уверявала съм уверявало съм уверявали сме
2 лице уверявал си уверявала си уверявало си уверявали сте
3 лице уверявал е уверявала е уверявало е уверявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях уверявал бях уверявала бях уверявало бяхме уверявали
2 лице беше уверявал беше уверявала беше уверявало бяхте уверявали
3 лице беше уверявал беше уверявала беше уверявало бяха уверявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще уверявам ще уверяваме
2 лице ще уверяваш ще уверявате
3 лице ще уверява ще уверяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм уверявал ще съм уверявала ще съм уверявало ще сме уверявали
2 лице ще си уверявал ще си уверявала ще си уверявало ще сте уверявали
3 лице ще е уверявал ще е уверявала ще е уверявало ще са уверявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да уверявам щяхме да уверяваме
2 лице щеше да уверяваш щяхте да уверявате
3 лице щеше да уверява щяха да уверяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм уверявал щях да съм уверявала щях да съм уверявало щяхме да сме уверявали
2 лице щеше да си уверявал щеше да си уверявала щеше да си уверявало щяхте да сте уверявали
3 лице щеше да е уверявал щеше да е уверявала щеше да е уверявало щяха да са уверявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уверявал съм уверявала съм уверявало съм уверявали сме
2 лице уверявал си уверявала си уверявало си уверявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице уверявал съм уверявала съм уверявало съм уверявали сме
2 лице уверявал си уверявала си уверявало си уверявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм уверявал била съм уверявала било съм уверявало били сме уверявали
2 лице бил си уверявал била си уверявала било си уверявало били сте уверявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да уверявам щяла съм да уверявам щяло съм да уверявам щели сме да уверяваме
2 лице щял си да уверяваш щяла си да уверяваш щяло си да уверяваш щели сте да уверявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм уверявал щяла съм да съм уверявала щяло съм да съм уверявало щели сме да сме уверявали
2 лице щял си да си уверявал щяла си да си уверявала щяло си да си уверявало щели сте да сте уверявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих уверявал бих уверявала бих уверявало бихме уверявали
2 лице би уверявал би уверявала би уверявало бихте уверявали
3 лице би уверявал би уверявала би уверявало биха уверявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уве-ря-вай уве-ря-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уве-ря-ван
непълен член уве-ря-ва-ния
пълен член уве-ря-ва-ни-ят
женски род уве-ря-ва-на
членувано уве-ря-ва-на-та
среден род уве-ря-ва-но
членувано уве-ря-ва-но-то
множествено число уве-ря-ва-ни
членувано уве-ря-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уве-ря-вал
непълен член уве-ря-ва-лия
пълен член уве-ря-ва-ли-ят
женски род уве-ря-ва-ла
членувано уве-ря-ва-ла-та
среден род уве-ря-ва-ло
членувано уве-ря-ва-ло-то
множествено число уве-ря-ва-ли
членувано уве-ря-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уве-ря-вал
женски род уве-ря-ва-ла
среден род уве-ря-ва-ло
множествено число уве-ря-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уве-ря-ващ
непълен член уве-ря-ва-щия
пълен член уве-ря-ва-щи-ят
женски род уве-ря-ва-ща
членувано уве-ря-ва-ща-та
среден род уве-ря-ва-що
членувано уве-ря-ва-що-то
множествено число уве-ря-ва-щи
членувано уве-ря-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уве-ря-вай-ки