бил уверявал

Речник на българския език

1. бил уверявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил уверявал е производна форма на уверявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).