уверявал си

Речник на българския език

1. уверявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уверявал си е производна форма на уверявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уверявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уверявал си е производна форма на уверявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. уверявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уверявал си е производна форма на уверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).