уверявах

Речник на българския език

1. уверявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

уверявах е производна форма на уверявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. уверявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

уверявах е производна форма на уверявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).