бил е уверявал

Речник на българския език

1. бил е уверявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е уверявал е производна форма на уверявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).