уверявал е

Речник на българския език

1. уверявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уверявал е е производна форма на уверявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уверявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уверявал е е производна форма на уверявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уверявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уверявал е е производна форма на уверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).