изявявам

Речник на българския език

изявя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изявя̀ваш, несв. и изявя̀, св.; Какво. Проявявам, разкривам нещо вътрешно — възможности, ум и др.
изявявам се/изявя се. 1. — Давам външен израз на възможностите си, ума си, таланта си.
2. Показвам възможностите си в някаква област или дейност. Изяви се като писател. Изяви се като добър търговец.

Грешни изписвания (7)

  • езъвявам
  • езъвявъм
  • езявявам
  • езявявъм
  • изъвявам
  • изъвявъм
  • изявявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изя-вя-вам изя-вя-ва-ме
2 лице изя-вя-ваш изя-вя-ва-те
3 лице изя-вя-ва изя-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изя-вя-вах изя-вя-вах-ме
2 лице изя-вя-ва изя-вя-вах-те
3 лице изя-вя-ва изя-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изя-вя-вах изя-вя-вах-ме
2 лице изя-вя-ва-ше изя-вя-вах-те
3 лице изя-вя-ва-ше изя-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изявявал съм изявявала съм изявявало съм изявявали сме
2 лице изявявал си изявявала си изявявало си изявявали сте
3 лице изявявал е изявявала е изявявало е изявявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изявявал бях изявявала бях изявявало бяхме изявявали
2 лице беше изявявал беше изявявала беше изявявало бяхте изявявали
3 лице беше изявявал беше изявявала беше изявявало бяха изявявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изявявам ще изявяваме
2 лице ще изявяваш ще изявявате
3 лице ще изявява ще изявяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изявявал ще съм изявявала ще съм изявявало ще сме изявявали
2 лице ще си изявявал ще си изявявала ще си изявявало ще сте изявявали
3 лице ще е изявявал ще е изявявала ще е изявявало ще са изявявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изявявам щяхме да изявяваме
2 лице щеше да изявяваш щяхте да изявявате
3 лице щеше да изявява щяха да изявяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изявявал щях да съм изявявала щях да съм изявявало щяхме да сме изявявали
2 лице щеше да си изявявал щеше да си изявявала щеше да си изявявало щяхте да сте изявявали
3 лице щеше да е изявявал щеше да е изявявала щеше да е изявявало щяха да са изявявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изявявал съм изявявала съм изявявало съм изявявали сме
2 лице изявявал си изявявала си изявявало си изявявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изявявал съм изявявала съм изявявало съм изявявали сме
2 лице изявявал си изявявала си изявявало си изявявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изявявал била съм изявявала било съм изявявало били сме изявявали
2 лице бил си изявявал била си изявявала било си изявявало били сте изявявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изявявам щяла съм да изявявам щяло съм да изявявам щели сме да изявяваме
2 лице щял си да изявяваш щяла си да изявяваш щяло си да изявяваш щели сте да изявявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изявявал щяла съм да съм изявявала щяло съм да съм изявявало щели сме да сме изявявали
2 лице щял си да си изявявал щяла си да си изявявала щяло си да си изявявало щели сте да сте изявявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изявявал бих изявявала бих изявявало бихме изявявали
2 лице би изявявал би изявявала би изявявало бихте изявявали
3 лице би изявявал би изявявала би изявявало биха изявявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изя-вя-вай изя-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род изя-вя-ван
непълен член изя-вя-ва-ния
пълен член изя-вя-ва-ни-ят
женски род изя-вя-ва-на
членувано изя-вя-ва-на-та
среден род изя-вя-ва-но
членувано изя-вя-ва-но-то
множествено число изя-вя-ва-ни
членувано изя-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изя-вя-вал
непълен член изя-вя-ва-лия
пълен член изя-вя-ва-ли-ят
женски род изя-вя-ва-ла
членувано изя-вя-ва-ла-та
среден род изя-вя-ва-ло
членувано изя-вя-ва-ло-то
множествено число изя-вя-ва-ли
членувано изя-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изя-вя-вал
женски род изя-вя-ва-ла
среден род изя-вя-ва-ло
множествено число изя-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род изя-вя-ващ
непълен член изя-вя-ва-щия
пълен член изя-вя-ва-щи-ят
женски род изя-вя-ва-ща
членувано изя-вя-ва-ща-та
среден род изя-вя-ва-що
членувано изя-вя-ва-що-то
множествено число изя-вя-ва-щи
членувано изя-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

изя-вя-вай-ки