изявя

Речник на българския език

изявя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

изявѝш, мин. св. изявѝх, мин. прич. изявѝл, св.вж. изявявам.

Грешни изписвания (2)

  • изявйа
  • изявйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изя-вя изя-вим
2 лице изя-виш изя-ви-те
3 лице изя-ви изя-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изя-вих изя-вих-ме
2 лице изя-ви изя-вих-те
3 лице изя-ви изя-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изя-вях изя-вях-ме
2 лице изя-ве-ше изя-вях-те
3 лице изя-ве-ше изя-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изявил съм изявила съм изявило съм изявили сме
2 лице изявил си изявила си изявило си изявили сте
3 лице изявил е изявила е изявило е изявили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изявил бях изявила бях изявило бяхме изявили
2 лице беше изявил беше изявила беше изявило бяхте изявили
3 лице беше изявил беше изявила беше изявило бяха изявили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изявя ще изявим
2 лице ще изявиш ще изявите
3 лице ще изяви ще изявят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изявил ще съм изявила ще съм изявило ще сме изявили
2 лице ще си изявил ще си изявила ще си изявило ще сте изявили
3 лице ще е изявил ще е изявила ще е изявило ще са изявили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изявя щяхме да изявим
2 лице щеше да изявиш щяхте да изявите
3 лице щеше да изяви щяха да изявят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изявил щях да съм изявила щях да съм изявило щяхме да сме изявили
2 лице щеше да си изявил щеше да си изявила щеше да си изявило щяхте да сте изявили
3 лице щеше да е изявил щеше да е изявила щеше да е изявило щяха да са изявили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изявял съм изявяла съм изявяло съм изявели сме
2 лице изявял си изявяла си изявяло си изявели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изявил съм изявила съм изявило съм изявили сме
2 лице изявил си изявила си изявило си изявили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изявил била съм изявила било съм изявило били сме изявили
2 лице бил си изявил била си изявила било си изявило били сте изявили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изявя щяла съм да изявя щяло съм да изявя щели сме да изявим
2 лице щял си да изявиш щяла си да изявиш щяло си да изявиш щели сте да изявите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изявил щяла съм да съм изявила щяло съм да съм изявило щели сме да сме изявили
2 лице щял си да си изявил щяла си да си изявила щяло си да си изявило щели сте да сте изявили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изявил бих изявила бих изявило бихме изявили
2 лице би изявил би изявила би изявило бихте изявили
3 лице би изявил би изявила би изявило биха изявили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изя-ви изя-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род изя-вен
непълен член изя-ве-ния
пълен член изя-ве-ни-ят
женски род изя-ве-на
членувано изя-ве-на-та
среден род изя-ве-но
членувано изя-ве-но-то
множествено число изя-ве-ни
членувано изя-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изя-вил
непълен член изя-ви-лия
пълен член изя-ви-ли-ят
женски род изя-ви-ла
членувано изя-ви-ла-та
среден род изя-ви-ло
членувано изя-ви-ло-то
множествено число изя-ви-ли
членувано изя-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изя-вял
женски род изя-вя-ла
среден род изя-вя-ло
множествено число изя-ве-ли