уверявала

Речник на българския език

1. уверявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уверявала е производна форма на уверявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уверявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уверявала е производна форма на уверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. уверявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

уверявала е производна форма на уверявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. уверявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

уверявала е производна форма на уверявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).