удостоверя

Речник на българския език

удостоверя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

удостоверѝш, мин. св. удостоверѝх, мин. прич. удостоверѝл, св.вж. удостоверявам.

Грешни изписвания (32)

  • одостоверйа
  • одостоверйъ
  • одостовирйа
  • одостовирйъ
  • одостуверйа
  • одостуверйъ
  • одостувирйа
  • одостувирйъ
  • одустоверйа
  • одустоверйъ
  • одустовирйа
  • одустовирйъ
  • одустуверйа
  • одустуверйъ
  • одустувирйа
  • одустувирйъ
  • удостоверйа
  • удостоверйъ
  • удостовирйа
  • удостовирйъ
  • удостуверйа
  • удостуверйъ
  • удостувирйа
  • удостувирйъ
  • удустоверйа
  • удустоверйъ
  • удустовирйа
  • удустовирйъ
  • удустуверйа
  • удустуверйъ
  • удустувирйа
  • удустувирйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице удос-то-ве-ря удос-то-ве-рим
2 лице удос-то-ве-риш удос-то-ве-ри-те
3 лице удос-то-ве-ри удос-то-ве-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице удос-то-ве-рих удос-то-ве-рих-ме
2 лице удос-то-ве-ри удос-то-ве-рих-те
3 лице удос-то-ве-ри удос-то-ве-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице удос-то-ве-рях удос-то-ве-рях-ме
2 лице удос-то-ве-ре-ше удос-то-ве-рях-те
3 лице удос-то-ве-ре-ше удос-то-ве-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удостоверил съм удостоверила съм удостоверило съм удостоверили сме
2 лице удостоверил си удостоверила си удостоверило си удостоверили сте
3 лице удостоверил е удостоверила е удостоверило е удостоверили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях удостоверил бях удостоверила бях удостоверило бяхме удостоверили
2 лице беше удостоверил беше удостоверила беше удостоверило бяхте удостоверили
3 лице беше удостоверил беше удостоверила беше удостоверило бяха удостоверили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще удостоверя ще удостоверим
2 лице ще удостовериш ще удостоверите
3 лице ще удостовери ще удостоверят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм удостоверил ще съм удостоверила ще съм удостоверило ще сме удостоверили
2 лице ще си удостоверил ще си удостоверила ще си удостоверило ще сте удостоверили
3 лице ще е удостоверил ще е удостоверила ще е удостоверило ще са удостоверили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да удостоверя щяхме да удостоверим
2 лице щеше да удостовериш щяхте да удостоверите
3 лице щеше да удостовери щяха да удостоверят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм удостоверил щях да съм удостоверила щях да съм удостоверило щяхме да сме удостоверили
2 лице щеше да си удостоверил щеше да си удостоверила щеше да си удостоверило щяхте да сте удостоверили
3 лице щеше да е удостоверил щеше да е удостоверила щеше да е удостоверило щяха да са удостоверили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удостоверял съм удостоверяла съм удостоверяло съм удостоверели сме
2 лице удостоверял си удостоверяла си удостоверяло си удостоверели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удостоверил съм удостоверила съм удостоверило съм удостоверили сме
2 лице удостоверил си удостоверила си удостоверило си удостоверили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм удостоверил била съм удостоверила било съм удостоверило били сме удостоверили
2 лице бил си удостоверил била си удостоверила било си удостоверило били сте удостоверили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да удостоверя щяла съм да удостоверя щяло съм да удостоверя щели сме да удостоверим
2 лице щял си да удостовериш щяла си да удостовериш щяло си да удостовериш щели сте да удостоверите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм удостоверил щяла съм да съм удостоверила щяло съм да съм удостоверило щели сме да сме удостоверили
2 лице щял си да си удостоверил щяла си да си удостоверила щяло си да си удостоверило щели сте да сте удостоверили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих удостоверил бих удостоверила бих удостоверило бихме удостоверили
2 лице би удостоверил би удостоверила би удостоверило бихте удостоверили
3 лице би удостоверил би удостоверила би удостоверило биха удостоверили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
удос-то-ве-ри удос-то-ве-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род удос-то-ве-рен
непълен член удос-то-ве-ре-ния
пълен член удос-то-ве-ре-ни-ят
женски род удос-то-ве-ре-на
членувано удос-то-ве-ре-на-та
среден род удос-то-ве-ре-но
членувано удос-то-ве-ре-но-то
множествено число удос-то-ве-ре-ни
членувано удос-то-ве-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род удос-то-ве-рил
непълен член удос-то-ве-ри-лия
пълен член удос-то-ве-ри-ли-ят
женски род удос-то-ве-ри-ла
членувано удос-то-ве-ри-ла-та
среден род удос-то-ве-ри-ло
членувано удос-то-ве-ри-ло-то
множествено число удос-то-ве-ри-ли
членувано удос-то-ве-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род удос-то-ве-рял
женски род удос-то-ве-ря-ла
среден род удос-то-ве-ря-ло
множествено число удос-то-ве-ре-ли