удостоверило си

Речник на българския език

1. удостоверило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удостоверило си е производна форма на удостоверя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. удостоверило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удостоверило си е производна форма на удостоверя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).