удостоверяла

Речник на българския език

1. удостоверяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

удостоверяла е производна форма на удостоверя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. удостоверяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

удостоверяла е производна форма на удостоверя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).