удостоверило е

Речник на българския език

1. удостоверило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удостоверило е е производна форма на удостоверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удостоверило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удостоверило е е производна форма на удостоверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).