удостоверял

Речник на българския език

1. удостоверял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удостоверял е производна форма на удостоверя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удостоверял — мин. деят. несв. прич. м. р.

удостоверял е производна форма на удостоверя (мин. деят. несв. прич. м. р.).