удостоверявал си

Речник на българския език

1. удостоверявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удостоверявал си е производна форма на удостоверявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. удостоверявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удостоверявал си е производна форма на удостоверявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. удостоверявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удостоверявал си е производна форма на удостоверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).