узаконяване

Речник на българския език

узаконя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • озаконяване
  • озаконявъне
  • озакуняване
  • озакунявъне
  • озъконяване
  • озъконявъне
  • озъкуняване
  • озъкунявъне
  • узаконявъне
  • узакуняване
  • узакунявъне
  • узъконяване
  • узъконявъне
  • узъкуняване
  • узъкунявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уза-ко-ня-ва-не
членувано уза-ко-ня-ва-не-то
мн.ч. уза-ко-ня-ва-ния
членувано уза-ко-ня-ва-ни-я-та