доказване

Речник на българския език

дока̀зване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • доказвани
  • доказвъне
  • доказвъни
  • дуказване
  • дуказвани
  • дуказвъне
  • дуказвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-каз-ва-не
членувано до-каз-ва-не-то
мн.ч. до-каз-ва-ния
членувано до-каз-ва-ни-я-та