констата̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. констата̀ции, ж. Установяване на факт или извод. Правя констатация. Стигам до констатация.
прил. констатѝвен, констатѝвна, констатѝвно, мн. констатѝвни. Констативен протокол.
прил. констатѝвен, констатѝвна, констатѝвно, мн. констатѝвни. Констативен протокол.
Грешни изписвания (23)
- констатацеа
- констатацеъ
- констатацея
- констатациа
- констатациъ
- констътацеа
- констътацеъ
- констътацея
- констътациа
- констътациъ
- констътация
- кунстатацеа
- кунстатацеъ
- кунстатацея
- кунстатациа
- кунстатациъ
- кунстатация
- кунстътацеа
- кунстътацеъ
- кунстътацея
- кунстътациа
- кунстътациъ
- кунстътация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-с-та-та-ция | |
|---|---|---|
| членувано | кон-с-та-та-ци-я-та | |
| мн.ч. | кон-с-та-та-ции | |
| членувано | кон-с-та-та-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |