констатѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
вж. констата̀ция
Грешни изписвания (7)
- констативин
- констътивен
- констътивин
- кунстативен
- кунстативин
- кунстътивен
- кунстътивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кон-с-та-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кон-с-та-тив-ния | ||
| пълен член | кон-с-та-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | кон-с-та-тив-на | ||
| членувано | кон-с-та-тив-на-та | ||
| ср. р. | кон-с-та-тив-но | ||
| членувано | кон-с-та-тив-но-то | ||
| мн. ч. | кон-с-та-тив-ни | ||
| членувано | кон-с-та-тив-ни-те | ||