отговорност

Речник на българския език

отгово̀рност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

отговорността̀, мн. отгово̀рности, ж.
1. Само ед. Съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение. Проявявам голяма отговорност. Отнасям се с отговорност.
2. Задължение, натоварване с важни задължения. Поемам отговорност.

Грешни изписвания (15)

  • отговорнуст
  • отгуворност
  • отгуворнуст
  • утговорност
  • утговорнуст
  • утгуворност
  • утгуворнуст
  • отговорнос
  • отговорнус
  • отгуворнос
  • отгуворнус
  • утговорнос
  • утговорнус
  • утгуворнос
  • утгуворнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-го-вор-ност
членувано от-го-вор-ност-та
мн.ч. от-го-вор-нос-ти
членувано от-го-вор-нос-ти-те
звателна форма